Тенденции на пазара на труда в България за 2019г.

13/12/19 15:27 От Jobsme.bg

Структура на населениеДемографската картина е основополагащ фактор за анализ на потребностите и възможностите на дадено обществото, в това число и характеристиките на работната сила в страната. Структурата на населението е тревожен индикатор, не само за България, но и като цяло за страните от EU. Според  данните на НСИ за изминалата година от приблизително 7 млн.души – тези в трудоспособна възраст са едва малко над 4 млн. души (60%), като се наблюдават едновременно общо намаляване и състаряване на населението. Делът на тези под и над трудоспособна възраст е съответно 15,2% и 24,8%, като трябва да се вземе предвид, че населението под 15 и над 65 години се отнася към така наречените „зависими възрасти“. Безработните лица от икономически активното население, според официалната статистика за четвъртото тримесечие на 2018, са към 154 хил.души, като общият коефициент на безработица за страната е 4,7%.

Относно пазара на труда, може да се допусне известен благоприятен ефект, свързан с коефициента на демографско заместване (възпроизводството на трудоспособното население). За сравнение, на всеки 100 лица излизащи в пенсионна възраст през 2001г. е съответствал по-голям брой встъпващи младежи – 124. Към момента, в следствие на отрицателния прираст на населението и миграционните процеси, заместването на работната сила за всички области е под 100, а на места дори под 50. Т.е може да се очаква, че за навлизащите на пазара на труда ще се отварят възможности вследствие на повече освободени вече съществуващи работни места.

Но защо реалността сочи друго? Доходите! Сравнително ниските пенсии в България възпират дългогодишните кадри от напускане на трудовата дейност – което нормално води до младежка безработица. Но дори да допуснем конкретната динамика – то следва да се очаква, че отчисленията от доходите на един добре образован и работещ млад специалист, би трябвало да обезпечават поне двама пенсионирани и то на достойни нива според прослуженото им време.

В действителност, тези „новоосвободени“ работни места не се отразяват на пазара на труда поради две причини – или се попълват от вътрешни фирмени кадри или се обявяват, но вече и за кандидати от чужбина. Конкуренцията сред добре квалифицираната младеж, но без особен опит ги принуждава да заемат по-нископлатени и не по специалността им длъжности.

Пазарът на труда принадлежи на работодателите и трудовата миграция е факт. За въпросните длъжности се предпочитат хора, не толкова според качеството на техните знания и умения да изпълняват възложените им отговорности, а спрямо това каква добавена стойност биха донесли на организацията, вследствие на предишния си опит от директни конкурентни компании или такива с релевантни партньорства, подходящи за целите на бъдещото фирмено развитие.

Интерес на големите бизнес компании

Интересът на Големите Бизнес Компании за аутсорсинг дейности в България е свързан с поведение, целящо да им осигури намаляване на цената на разходите за персонал и едновременно с  това отново да разполагат с желаното качество на кадри. Хубавото в случая е, че това дава възможност и на желаещите да се завърнат в родината емигрирали българи. С два и повече усвоени езика на отлично ниво и някакъв международен опит,  те могат да разчитат на чудесен кариерен старт в столицата. Конкурент на София в това отношение е единствено Прага, но съществува и известно професионално диференциране. За Прага се търсят повече специалисти от сферата на счетоводството, застраховането и финансовите услуги, докато работните проекти за София са повече в областта на техническата и клиентска поддръжка и комуникация.

Другата част от т.нар обслужващ сектор и поемащ охотно младежката безработица е за търговски дейности с нива на заплащане сходни или близки до тези за неквалифициран труд. Доминиращи са големите хранителни и строителни вериги, сферата на услугите за финансовия отрасъл и сезонния туристически бранш. Характеризира се с голямо текучеството на персонала и посока на движение от провинцията към областните центрове. Наблюдава се тенденция към заетост на непълно работно време, което вероятно е в отговор на младежта, продължаваща  да се образова в стремежа си към по-добра себереализация.

Производството в България е съвсем свито (и добивно, и преработвателно) като резултат от пренасищането на пазара с продукти и стоки за дълготрайна употреба от вносители и дистрибутори на чужди марки. При евентуален застой в потреблението е логично да се очаква, че акцента на бизнеса ще се измести към спомагателните дейности и сервизното обслужване.

Тъй като общоевропейската демографска и икономическа ситуация е идентична като процеси на случващото се в България (само че като вследствие на влиянието на трети страни извън ЕУ), единствената финансово обоснована миграция към страните-членки, може да се посочи за медицинските професии и то предимно в обслужването на „по-платежоспособната трета възраст“.

Така стигаме до въпроса: Къде и какви са принципно новите работни места за българското население?

Ролята на НR звеното между работната сила и работодателите. Както вече споменахме, големите фирми разполагат със собствени HR отдели. Независимите HR агенции могат и трябва да се специализират в пренасочване на българските професионалисти към малките и средни БГ предприятия, с цел разкриване на техния икономически потенциал.

Да оказват допълнително юридическа подкрепа на безработните и съдействие за коопериране в проекти за самоинициативни дейности, помощ за самоорганизиране на търсещите работа по действащи програми на Европейските фондове и организациите от неправителствения сектор.

Пример* за добрите практики на устойчиво развитие са изцяло български предприятия, организиращи: земеделско или занаятчийско производство и самостоятелен износ на БГ продукция; транспортни, строително-ремонтни, образователни и творчески, културно-развлекателни;правно-защитни; Пример** IT спомагателни и консултантски, дистанционни и рекламни дейности; безопасност и здравни грижи; екология, рециклиране, възобновяеми енергоизточници и енергоспестяващи инсталации.

Автор: Мария Бойкова Танчева




Реклами