Правителството внесе промени в Програмата за гарантиране на безлихвените кредити

10/12/20 22:27 by Любомир Атанасов

Както е известно, предназначението на тази програма, чието функциониране е възложено на Българската банка за развитие (ББР), е преди всичко да подпомогне лицата, останали временно без работа в резултат на коронавирусната пандемия. Министерският съвет е поставил за задача пред банката да гарантира без допълнителни условия кредитите, отпускани от търговските банки за целите, преследвани от Програмата.

Тя обхваща широк кръг лица; сред тях са и онези, които са ползвали неплатен отпуск и след това са съкратени от работа, както и самоосигуряващите се, останали без трудова заетост поради пандемията. Също в нейния периметър на действие са включени земеделските сезонни работници и младите хора, започнали трудовия си стаж тази година.

Самоосигуряващите се лица също получават облекчения, а самият Рамков механизъм за отпускане и управление на кредити на свой ред търпи промени, за да се улеснят съответните процедури.

Повдигната е горната граница за кредитиране по Програмата до 6900 лв, като досега беше 4500. Също е удължен срокът за кандидатстване с цел получаване на кредит до 30 юни 2021 г. или до финализирането на гаранцонните лимити на банките, които си партнират с Програмата.

Трябва да се има предвид, че самата ББР не разглежда искания за безлихвени кредити, а гарантира за кредитополучателите пред търговските банки, които отпускат кредитите.

Още в края на май омбудсманът Диана Ковачева в две официални препоръки настоя пред министъра на труда и социалната политика Деница Сачева да не се прилага задължителното условие за платени осигуровки през предходните 6 месеца, едва след което останалите принудително без работа лица да получат безлихвени кредити. Това изискване беше заложено в един от първоначалните варанти на Програмата и според Ковачева ощетява лицата, които кандидатстват с искане за тези кредити.

Аргументът на омбудсмана наистина заслужаваше внимание, понеже задължението за осигурителни вноски е на работодателите и според българското законодателството няма юридическа възможност работници и служители сами да внасят осигуровките си (тук, естествено, не се визират самоосигуряващите се лица).

Освен това, трудовото законодателство изрично предвижда, че за осигурителен стаж се смята времето, през което съответният работник или служител е работил и за него са внасяни или са дължими (от страна на работодателя!) осигурителни вноски.

Така омбудсманът резонно посочва, че онези, за които осигурителните вноски са вече внесени и другите, за които тези вноски са все още дължими от работодателите, имат съвсем равен статут, и няма никакви мотиви за поставянето на едната група в административно неравноправно положение.

Ковачева още допълни, че липсва основание кредитоискателите да зависят от добросъвестността към държавата, която техният бивш работодател проявява или не - и в случая отговорността, както и съответните тежести в негативен аспект, трябва да бъдат понесени от него, а не от работниците и служителите.

С приетите наскоро промени в Програмата се прави опит както за разширяване на нейния обхват във времето, за засилване на ефективността й чрез увеличаване на кредитните суми, така и за усъвършенстване на нейното функциониране и механизми.




Advertisements